ULTRA`
Думата ultra произлиза от света на политиката (привържениците на френската монархия, лявоориентираните партизани през 60-те и други) и се използва в смисъл на краен, екстремален. Това разграничение в понятията е нужно да се направи като отправна точка за изследване историята на ултра-движението в Италия, страната на произход.
В частност, италианският феномен се проявява с такава степен на автономност и различие в сравнение с оригинала от Англия, че през 80-те става пример за подражание в Испания, Гърция, бивша Югославия, Франция, Полша. Раждането на ултра групите в Италия съвпада по време (неслучайно) с големи политически аномалии и катаклизми в живота на тази страна.
Италия се намира в особен политико-социален климат в периода от края на Втората Световна до началото на 80-те. Политическото конфронтиране обхваща всички страни на социалния живот и публичните отношения. Спортните и културните мероприятия се възприемали като средство да се изразява подкрепа за една или друга политическа кауза и социална визия за развитието на Италианската република. Най-общо казано – постоянен сблъсък между десните и центристите (клерикали, консерватори, либерали и фашисти) от една страна и левите (комунисти, маоисти, анархисти) от друга. Противопоставянето най-отчетливо се забелязвало във футбола, разграничащ отборите на базата на социалния произход и статус на техните привърженици. Противоборството е било подхранвано и от вековните вражди между различните области и провинции на Италия.
В Милано - Милан като отбор, чийто привърженици са главно с работнически произход (по-специално на железничарите) се е считал за лявоориентиран, докато Интер се е смятал за по-десен като представител на средната класа и интелигенцията. Също така доминиращите политически възгледи в отделните региони са давали отражение върху "ориентацията" на големите областни футбол клубове. Например, социалистическата Емилия Романа със своя Болоня срещу консервативен Венето с представител тимът на Верона.
Това неписано правило се пренася автоматично и в първите организирани групи на привърженици. Те са родени под давлението на клубните управи през 60-те с цел гарантирана продажба на билети и организирана подкрепа при мачовете навън. По това "правило" клубовете на привъженици на Интер, организирани от Сервело (изтъкнат член на Италианското Социално Движение, а също и на длъжност в ръководството на Интер), били с ясно изразени консервативни пристрастия и като продължение на това по-късно се ражда първата интеристка банда Boys Inter от средите на младежката организация на Италианското Социално Движение. Привържениците на Торино пък не криели левите си симпатии – понякога издигайки трансперанти с политически лозунги, а често и нападайки фашистки симпатизанти. През 1964 Fedelissimi Club Torino атакува Събора на фашистите в Бергамо.
Появата на младите бунтари от 60-те и последвалото ги зараждане на ултра движението не е само израз на социално и субкултурно поведение. Те също така са и силно отражение на политическата ситуация в Италия през онези дни.
В Англия уличните субкултури са свързани предимно с развитието на музикалните стилове, което допринася за изграждането на правила и кодове на поведение. Те пък от своя страна влияят и върху организираните банди по стадионите (силно развито чувство за територия, трудно допускане вътре в бандите, защита от врагове, агресия и тн). Тези правила се разпростират из Европа по различни пътища. В Италия някои от младежките стилове се появяват точно по времето на студентските вълнения (1967-1968) и големите стачки на профсъюзите. В хода на общонационалните протестни кампании големи групи започват да се самоорганизират на идеологическа основа, завземат центровете на големите градове, бият се с полицията и помежду си. Тези банди, партии и групировки завладяват градските сборища на младежта, където процъфтява уличната субкултура, донесена от Англия. Така се сливат италианските политически и социални страсти с английските културни влияния. Ултра движението се родило като своеобразна смес от футбол и политика, и в него били въвлечени всички слоеве на обществото за разлика от Англия, където стадионната култура се шири главно сред работническата класа.
В средите на тези формирования вносната субкултура от Англия се слива с типичната бунтарщина на младежта и непоносимост към старите норми и правила. Такъв е случаят с раждането на ultras. Първата ултра групировка е Fossa dei Leoni (Бърлогата на Лъвовете), създадена през 1968 в Милано от фенове на Милан. Последователно се появяват Inter Boys и Red-Blue Commandos на Болоня и още много други, които взаимстват имената си направо от политическия жаргон - Tupamaros, Fedayn, а също и Folgore, и Vigilantes и т.н. За първи път думата Ultras започва да се употребява от феновете на Сампдория през 1971.
Ясно се вижда, че ултра групировките копират в началото си стила на политическите фракции, възприемайки тяхната организация и структура заедно с някои местни културни особености. Влиянието може също да се забележи и в привързаността на повечето от бандите към крайно левите идеи, въпреки че в последствие политиката зачезва от техния живот по стадионите. При групировките с дясна ориентация (Интер, Верона, Лацио) ситуациата била различна. Забранената вече партия Италианско Социално Движение се опитвала да привлича многобройните младежи от секторите към своята нелегална дейност и да влияе върху съзнанието им. В Милано главните партийни активисти са сред основателите на Boys Inter, а в Рим крайно десните се намърдват сред ултрасите на Лацио. Политическите страсти започнали да влияят и върху отношенията между отделните групировки наред с традиционите приятелства и вражди между привържениците на различни отбори. Левичарите от Болоня враждували с десните от Верона и били в приятелски отношения с ултрасите на Милан, симпатизанти на левите идеи.
Ултрасите възприемат и свои кодове на облекло, характеризиращо се с неизменните джинси, комбат якета със значка на любимия отбор, шапки и шалове намотани около врата – всичко, което ги прави да изглеждат като страховити улични бойци. По-късно по италианските стадиони се появяват и огромните знамена, флагове и барабани, привнесени от профсъюзните демонстрации и политическите сборища.
Това са особеностите и характерните черти на ултра движението в неговия зародиш през 70-те години на миналия век.
